Кое би било последното живо същество на Земята
Ако се огледаме деликатно ще забележим, че е много мъчно да се появи живот. Веднъж открит обаче, животът е изненадващо сложен да бъде преустановен. Той съществува на Земята от минимум 3.7 милиарда години, през което време се е развил в " безкрайни форми, най-красивите и най-прекрасните ", както споделя и самият Чарлз Дарвин.
Какви са възможностите ни за избавление след нуклеарно нахлуване
Какво да създадем, в случай че по знамение оцелеем
Знаем за пет огромни събития на всеобщо изгубване в историята на Земята, които са унищожили минимум 75% от типовете, само че животът постоянно е успявал да се възвърне. Най-сериозният такъв епизод се случва преди към 250 милиона години - Пермското изгубване, което след поредност от катаклизмични вулканични изригвания унижожава около 90% от всички типове. Но след няколко милиона години възобновяване, животът се връща в обилие и доближава по-здравословно равновесие.
Някои настояват, че сега сме в разгара на шесто всеобщо изгубване, основно заради човешка интервенция, като заличаване на местообитания, замърсяване и изменение на климата. Въпреки че това безспорно е неотложен проблем, който незабавно се нуждае от решение, е извънредно малко евентуално да докара до гибелта на целия живот на Земята.
По-сериозна екзистенциална опасност са нуклеарните оръжия. След случай на атомна война радиоактивните утайки ще се разпространят в огромна част от земното кълбо. Едновременно с това саждите от бомбите в земната атмосфера и ще провокират " нуклеарна зима ", носейки продължителни интервали на мрачевина и минусови температури. Нещо подобно би причинило колапс в основата на екосистемите посредством прекъсване на фотосинтезата, а това би довело до гладна гибел на доста животни.
Изследванията демонстрират, че животът в някои елементи на планетата би могъл да оцелее най-малко за известно време след нуклеарна война, макар че хората най-вероятно няма да оцелеят. Това включва група от издръжливи безгръбначни, като хлебарки и скорпиони, които понасят изненадващи дози радиация, както и доста форми на миниатюрен живот.
В астрономически мащаб съществува свирепата опасност от астрофизични събития, като прояви на гама лъчи, удари на огромни метеорити и детонация на свръхнова. А рискови астрофизични събития като тези имат капацитета дейно да стерилизират целия живот. Свръхнова, избухливата смъртна мъка на остаряла звезда, ще обсипе Земята с интензивни количества галактическа радиация, увреждайки озоновия пласт, който ни защищава от нездравословната ултравиолетова светлина в слънчевите лъчи.
За благополучие, възможностите тези сили да ударят в границите на живота на нашата Слънчева система са ниски. Ако звезда избухне в супернова на 40 до 50 светлинни години, би трябвало да сме в сигурност. Въпреки това има неустановеност към това и при най-лошия сюжет доста форми на живот на Земята биха могли евентуално да бъдат унищожени от свръхнова.
Все отново един тип евентуално ще оцелее. През 2017 година учени от Оксфордския и Харвардския университет изследват устойчивостта на живота към астрофизични събития, като заключват, че единственото животно, което евентуално ще оцелее при риска от изгубване от всички астрофизични произшествия, са тардигради или бавноходки.
Тардиградите са осемкрако, съвсем микроскопично животно, което е известно с това, че е извънредно мъчно за ликвидиране. Бавноходките са билатерално симетрични, само че не са бактерии, амеби, археи или гъбички.
За да устоят на интензивна среда, дребните същества навлизат в положение на дълбока хибернация, наречено криптобиоза, изхвърляйки повече от 95% от водата от телата си, и се свиват в обезводнено парченце. Индивиди от типа (Acutuncus antarcticus) са претърпели и дали поколение даже и след 30-годишна хибернация. Те могат да устоят на ниски температури от -272,95°C и високи температури от 150°C, както и рисково налягане и мощна радиация. Те даже могат да живеят във вакуума на космоса. Като такива е евентуално те да съумеят да устоят на бурята на свръхнова.
В последна сметка животът на Земята има корав период на валидност: гибелта на Слънцето. Слънцето ще стартира да умира след към 5 милиарда години, когато водородът му свърши. Докато се доближава към идната си фаза като алена гигантска звезда, Слънцето ще се разшири, ставайки толкоз огромно, че ще погълне двете си най-близки планети Меркурий и Венера. Има възможност същото да се случи и със Земята.
Кои са най-безопасните места, в случай че стартира Трета международна война
Дано не се постанова да разбираме на процедура
По време на това смъртоносно пътешестване планетата ни ще се нагрее и ще бъде обляна от интензивна радиация. Океаните безусловно ще се изпарят и атмосферата ще изчезне, оставяйки след себе си ялов, изгорял пейзаж. Истината е, че даже тардиградите няма да преживеят този сюжет. Може би някои екстремофилни бактерии ще се задържат за известно време, но с тях ще приключи животът или най-малко подобен, какъвто го познаваме,.
Какви са възможностите ни за избавление след нуклеарно нахлуване
Какво да създадем, в случай че по знамение оцелеем
Знаем за пет огромни събития на всеобщо изгубване в историята на Земята, които са унищожили минимум 75% от типовете, само че животът постоянно е успявал да се възвърне. Най-сериозният такъв епизод се случва преди към 250 милиона години - Пермското изгубване, което след поредност от катаклизмични вулканични изригвания унижожава около 90% от всички типове. Но след няколко милиона години възобновяване, животът се връща в обилие и доближава по-здравословно равновесие.
Някои настояват, че сега сме в разгара на шесто всеобщо изгубване, основно заради човешка интервенция, като заличаване на местообитания, замърсяване и изменение на климата. Въпреки че това безспорно е неотложен проблем, който незабавно се нуждае от решение, е извънредно малко евентуално да докара до гибелта на целия живот на Земята.
По-сериозна екзистенциална опасност са нуклеарните оръжия. След случай на атомна война радиоактивните утайки ще се разпространят в огромна част от земното кълбо. Едновременно с това саждите от бомбите в земната атмосфера и ще провокират " нуклеарна зима ", носейки продължителни интервали на мрачевина и минусови температури. Нещо подобно би причинило колапс в основата на екосистемите посредством прекъсване на фотосинтезата, а това би довело до гладна гибел на доста животни.
Изследванията демонстрират, че животът в някои елементи на планетата би могъл да оцелее най-малко за известно време след нуклеарна война, макар че хората най-вероятно няма да оцелеят. Това включва група от издръжливи безгръбначни, като хлебарки и скорпиони, които понасят изненадващи дози радиация, както и доста форми на миниатюрен живот.
В астрономически мащаб съществува свирепата опасност от астрофизични събития, като прояви на гама лъчи, удари на огромни метеорити и детонация на свръхнова. А рискови астрофизични събития като тези имат капацитета дейно да стерилизират целия живот. Свръхнова, избухливата смъртна мъка на остаряла звезда, ще обсипе Земята с интензивни количества галактическа радиация, увреждайки озоновия пласт, който ни защищава от нездравословната ултравиолетова светлина в слънчевите лъчи.
За благополучие, възможностите тези сили да ударят в границите на живота на нашата Слънчева система са ниски. Ако звезда избухне в супернова на 40 до 50 светлинни години, би трябвало да сме в сигурност. Въпреки това има неустановеност към това и при най-лошия сюжет доста форми на живот на Земята биха могли евентуално да бъдат унищожени от свръхнова.
Все отново един тип евентуално ще оцелее. През 2017 година учени от Оксфордския и Харвардския университет изследват устойчивостта на живота към астрофизични събития, като заключват, че единственото животно, което евентуално ще оцелее при риска от изгубване от всички астрофизични произшествия, са тардигради или бавноходки.
Тардиградите са осемкрако, съвсем микроскопично животно, което е известно с това, че е извънредно мъчно за ликвидиране. Бавноходките са билатерално симетрични, само че не са бактерии, амеби, археи или гъбички.
За да устоят на интензивна среда, дребните същества навлизат в положение на дълбока хибернация, наречено криптобиоза, изхвърляйки повече от 95% от водата от телата си, и се свиват в обезводнено парченце. Индивиди от типа (Acutuncus antarcticus) са претърпели и дали поколение даже и след 30-годишна хибернация. Те могат да устоят на ниски температури от -272,95°C и високи температури от 150°C, както и рисково налягане и мощна радиация. Те даже могат да живеят във вакуума на космоса. Като такива е евентуално те да съумеят да устоят на бурята на свръхнова.
В последна сметка животът на Земята има корав период на валидност: гибелта на Слънцето. Слънцето ще стартира да умира след към 5 милиарда години, когато водородът му свърши. Докато се доближава към идната си фаза като алена гигантска звезда, Слънцето ще се разшири, ставайки толкоз огромно, че ще погълне двете си най-близки планети Меркурий и Венера. Има възможност същото да се случи и със Земята.
Кои са най-безопасните места, в случай че стартира Трета международна война
Дано не се постанова да разбираме на процедура
По време на това смъртоносно пътешестване планетата ни ще се нагрее и ще бъде обляна от интензивна радиация. Океаните безусловно ще се изпарят и атмосферата ще изчезне, оставяйки след себе си ялов, изгорял пейзаж. Истината е, че даже тардиградите няма да преживеят този сюжет. Може би някои екстремофилни бактерии ще се задържат за известно време, но с тях ще приключи животът или най-малко подобен, какъвто го познаваме,.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ